Прочетен: 49454 Коментари: 91 Гласове:
Последна промяна: 20.12.2013 10:17
ДОКТОРИ, ПРАСЕТА И МЕЗЕТА ...
В памет на Стоян Димитров
Често се шегувахме с моя приятел Стоян с чешитите, които се срещат по селата. Около тях винаги става някаква раздумка, някакви весели случки се разказват, влизат в селския фолклор, забавляват и развеселяват хората. Много често тези устни истории се “дописват” от разказвача, към случката се добавят нови и нови детайли или към оригиналната случка се добавят нови и нови случки. И така от уста на уста, по друма върви през годините народният сериал.
Имаше един доктор Колев от медицинския пункт в съседното на Пастух село Мърводол. Около името му се вихреха разни весели истории, разказвани от селяните с определена симпатия.
Пристига доктор Колев при болния в селото, преглежда го, написва рецепта за лекарства, които трябва да се купят от аптеките в Кюстендил или Дупница и някой от семейството или приятел заминава да ги купува. Но докторът не си тръгва, остава при болния да го наглежда още един ден, а понякога и 2-3 дни. Домакинът пита: “Докторе да заколиме ли едно пиле и да го изпечем?” А доктор Колев отвръща: “Едно пиле за болния, добре. А за нас? Я по-добре заколи две, или по-добре – три”.
И се започва. Болният си е болен, а около него се пирува – пекат се пилета, кокошки, петли. Пие се ракия, вино. Докато докторът не реши, че болният вече може да се лекува и без неговото наблюдение. Или като се свършат пилетата ... Или го извикват при друг болен в селото. И се започват същите ритуали. Или го извикват в друго от съседните села, за които отговаря. И се започва – може да се досетите – същата позната история – печене на пилета, пиене и лекуване на болния.
Хората, обаче, започват да преувеличават: пилетата от две стават три, от три , стават на пет. По-късно към тях се добавя печено агне, печено прасенце...
Като “грамадата” на Иван Вазов.
И започват шегите. Ако някой покани някого от селото, поканеният казва: “Добре, но изпечи четири-пет пилета, две-три кокошки и една прасенце – 30 кила!”
Ако някой от селяните попита друг къде отива, другият отговаря: “Отивам да заколя две-три пилета, две-три кокошки и една прасе – 30 кила, че доктор Колев обеща да намине!”
Така се раждат тези забавни и незлобиви селски истории.
Оказва се, че съм попаднал на една от любимите теми на Стоян.
- Ние в Музикалния театър по едно време непрекъснато се шегувахме с един такъв доктор от ловешките села, доктор Маринков. Проблемът или по-скоро пролбемите на доктор Маринков са два: първо, че е нисък на ръст и второ – говори на ль. Най-много го тормози първото – ниския ръст.Това се е превърнало в непреодолим комплекс за него и още по-лошо – някаква чудна непоносимост и нетърпимост към високите мъже. Безкрайни са неговите истории и непрекъснато се увеличават.
Участва доктор Маринков в донаборна комисия. Влиза по едно време висок младеж.
Маринков веднага реагира:
- Ееее, какъв си па ти, бе? Много си висок, бе! Ще бутнеш вратата.
- Майка ти и бащата ти високи ли са? – поставя уточняващ въпрос докторът.
- Не са. – отвръща учудено младежът.
- Видя ли, не са. Ама ти си много висок, бе! Ти си се изметнал нещо... Ей, направо си ненормален... Абе я го запишете за танкист, да се сгъне малко!
Ако на масата в кръчмата седне висок мъж, докторът става неспокоен и раздразнителен.
- Що не пиеш? Само целуваш чашата. Я пий като мен... Висок си братче, ама не можеш да пиеш като мен! ... Абе, вие високите сте каби... За нищо не ви бива.
Ако дойде при него висок на ръст пациент и се оплаква, че е настинал, доктор Маринков го започва веднага:
- Е как нема да настинеш като си толкова висок! Защо аз не настивам?! Ама вие високите сте кекави, за нищо не ви бива.... Висок човек – каба човек, келав ... ...
Докторът, покрай странностите си, става обект за постоянни и нови закачки и шеги.
Идва една селянка и казва:
- Докторе, дошла съм да се прегледам.
- Добре, седни на този стол! – казва той и напуска кабинета. Отива в кафе-сладкарницата да пие кафе и се бави половин час.
Като се връща жената казва укорително:
- Айде бе, докторе, изчаках се.
А той:
- Нали искаше да се прегледаш... оставих те да се прегледаш ... Що не се прегледа! А прегледай се, де!
И като вижда недоумението, изписано на лицето на жената, казва натъртено:
- Ще кажеш: докторе, дошла съм да МЕ прегледаш! Ей, не се научихте вие, селяните, да говорите на български език...
Друга история. Докторът е поканен в един неделен ден от познат в едно село, “на колено”. / Ударението – на първото “о”/ “Каня ви на колено”, така казал човекът.
Маринков взел със себе си приятел, който си пада по такива ешмедемета. По пътя доктор Маринков коментира с приятеля си: “Какво ли ще да е туй колено? Прасенце? Агънце? Или младо яре... Ей, ако това е кокошка или петел, напразно ще бием път...”
Пристигнали, седнали на масата, домакинът сложил по чаша ракийка и туршия и зачакали ... коленото. И така час, час и половина. А домакинът и домакинята сноват насам-натам, изглеждат нещо неспокойни, притеснени, угрижени, губят се в някои моменти по двадесетина минути. По едно време доктор Маринков не издържал и се провикнал:
- Айде бе, Даньо / така се казвал приятелят/. Давай го туй коленото, бе! У долната махала вече повръщат, а ние още седиме на празна маса!
А Даньо, како престъпва от крак на крак, произнася нерешително, както когато се съобщава скръбна вест:
- Извинявай докторе, извинявайте и двамата, ама няма да има колено: прасенцето Къци, което бяхме нарочили за колене, избягало! Как е разбрало какво го чака, но снощи драснало ... офейкало. Къде ли не го търсихме: из селото, по полето, из гората – няма го и няма го Къци. Как ли не го мамихме: гъци - гъци, гъци – гъци, няма гъци, няма къци!
И като вижда слисаните и опечалени лица на двамината лични гости, Даньо изтърсва извинително:
-Здраве да е... Купил съм от Селкопа малко шпек салам, жената сега ще го резне... Те и туршийка има още ...
Всичко това, разказано по един неповторимо артистичен начин от Стоян Димитров, имитирайки говорния дефект на доктор Маринков, който придава на разказа неповторимото очарование и аромат на импровизицията и играта.
***
Честват Стоян Димитров с "Графиня Марица"
06.07.2010
Доайенът на Националния музикален театър Стоян Димитров бе честван с галаспектакъл на „Графиня Марица“ от Калман. Ветеранът на родната оперетна сцена се изяви блестящо в комичната си роля. „Това е моят дом. Тук се срещнах с колосите на българското оперетно изкуство, а съдбата пожела да партнирам на мнозина от тях“, развълнува се юбилярят, падна на колене и целуна сцената, на която е преминал целият му творчески път.
Стоян Димитров оставя трайна диря в историята на българското музикално сценично изкуство. Той е сред ония труженици, които са безкрайно предани на жанра и му се посвещават от цялото си сърце. Прекрасен глас и артистичност – с това го е дарила природата, останалото е всеотдайност към сцената и професията. Публиката ще го помни с няколко неповторими образа. На първо място – млекаря Тевие от култовата постановка „Цигулар на покрива“, където Стоян Димитров разплакваше зрителите. Публиката ще го помни и като ярко колоритния Менелай от „Хубавата Елена“, и като силно емоционалния Мишка от „Царицата на чардаша“, и като комедийния ключар Фрош от „Прилепът“ на Йохан Щраус. Артистът бе затрупан с подаръци и цветя, а колегите му пожелаха често да го виждат сред тях в Музикалния театър.
***
ПАСТУХ СКЪРБИ ЗА АРТИСТА ОТ МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР СТОЯН ДИМИТРОВ
Ако имаше камбана към малката черквица в селото, тя щеше да бие на 8-ми октомври, 2010 година тревожно през целия ден, след като стигна вестта за смъртта на артиста Стоян Димитров.
Той се превърна в икона за малкото останали жители на кюстендилското селце.
Дойде тук случайно с Ваня и двете си деца Димитър и Цветан, доведен от приятел. И остана тук повече от 30 години. Влюби се в река Струма и красивата природа. Обикна хората, а и те го обикнаха. Общителен, весел, лъчезарен - стана “нашия артист в София”. Канеше ги на премиери в Музикалния театър, а после те дълго разказваха за преживяното. Беше с тях, стана частица от тях, споделяше с нежна съпричастност делниците и празниците им.
Пастух поднася всичките си цветя от есенните градини, от посърналото поле и от цялата си дива природа пред неговия лик!
Струма плаче за него!
***
Тагове:
Дончо, властелинът на думите
Разказът на Разказвачката за Ванга
Поздрав :))))
Валя
Ставам ли за кръстница? Е, поне съм читател. Забавно, разтоварващо, памет за чешитите български.
Поклон пред оперетния мастер, честит си със спомените за него.
Поздравления за разказвача.
Сега ми се иска да бяха живи, за да си поговоря с тях! На същия този "непонятен" език...
Асоциациите са невероятно нещо, изскачат от дълбините на съзнанието, често пъти - за да ни кажат нещо повече за пътя през живота...
Поздрави!
21.02.2011 10:05
Поздрав :))))
Валя
за повече приятни и весели дни, сред добри и усмихнати приятели.
Ставам ли за кръстница? Е, поне съм читател. Забавно, разтоварващо, памет за чешитите български.
Поклон пред оперетния мастер, честит си със спомените за него.
Добре си го измислила. Сполучливо си кръстила тези светли истории.
След излишните крамоли тези дни, исках да започнем седмицата с нещо весело и
повдигащо духа.
Благодаря ти, кръстнице!
21.02.2011 10:11
Поздравления за разказвача.
... и че вече спокойно можеш да си пишеш магическите истории, които ни радват.
Поздрави!
Хубава и усмихната седмица!
21.02.2011 10:16
Сега ми се иска да бяха живи, за да си поговоря с тях! На същия този "непонятен" език...
Асоциациите са невероятно нещо, изскачат от дълбините на съзнанието, често пъти - за да ни кажат нещо повече за пътя през живота...
Поздрави!
Вярвам, че и сегашните лекари са достойни продължители на най-хубавото от традицията, наследена от старите доктори.
Поздрави и усмихната седмица!
И я има.
Вижда се от разказа. Макар и от ранга на чудаците д-р Колев е обичан от селяните. Те преувеличават, но не за да го подиграват, а от любов и симпатия.
Другият доктор - Маринков, е също "образ невъзможен", колоритен и незабравим.
Също уважаван и обичан от хората. А смехът си е смях. Без него животът би бил много по-тежък и скучен.
Поклон пред лекарите и специално - пред селските лекари!
Надявам се, че е видно от разказа.
Поклон на артистите от Музикалния театър, на приятелите на Стоян и на всички артисти на България!
Хубав ден!
Поздрав и приятен ден !
21.02.2011 11:12
Хубав ден!
Цяло щастие за нас бе в продължение на дълги години да имаме до себе си такъв човек, около който кипеше от живот, от шеги, от забавни истории, от висок дух.
Иска ми се, улисани в ежедневните си грижи и проблеми, да не го забравим, да си спомняме по често с любов за този прекрасен човек, роден в шуменския край.
21.02.2011 11:25
Поздрав и приятен ден !
... талантлив и добър до болка. Липсва ни.
21.02.2011 11:26
И една дамаджана варненски мускат!
Наздраве!
Чу
21.02.2011 11:31
Човек винаги има малко страх да не го разберат прогрешно, да помислят, че представя карикатурно ... Има и такива хора, за съжаление, все им се привиждат някакви сенки.
Поздрави на теб и съпруга ти!
За всеки от нас добрата дума, подкрепата, насърчението е важно.
Поздрави!
И една дамаджана варненски мускат!
Наздраве!
Чу
Имаме не само библиотека и печатница, но също така и фурна. Тя е вече в нашия двор, написал съм и Възхвала в Блога и я има на снимка.
Ти остави прасенцето и печенето на нас, твойте приятели и фенове.
Виж, от винце от варненския регион не се отказваме.
Поздрави!
21.02.2011 11:55
А за Стоян Димитров трябва книга да се напише.Това е най-малкото, което може да се спомене за него. Вече сериозно болен с бъбречна недостатъчност, с диализа две пъти в седмицата по пет часа, направи пътуване със съпругата си до родния й край в Русия, при казаците и занесе като подарък на тъста си сабя с надпис: "С признателност от българите!" Знаменит човек, редък човек, благородна душа, приятел неземен!
21.02.2011 11:58
И я има.
Вижда се от разказа. Макар и от ранга на чудаците д-р Колев е обичан от селяните. Те преувеличават, но не за да го подиграват, а от любов и симпатия.
Другият доктор - Маринков, е също "образ невъзможен", колоритен и незабравим.
Също уважаван и обичан от хората. А смехът си е смях. Без него животът би бил много по-тежък и скучен.
Поклон пред лекарите и специално - пред селските лекари!
Спомням си - навремето нас, младоците и несемейните, редовно ни оставяха да дежурим през нощта на Нова Година. Да са живи и здрави селските баби - коя спретне баница, коя - сармички, само винцето липсваше на трапезата : ))...
Селските колорити изчезват със селата, за съжаление... И се сменят с други - сега децата ни разказват весели емигрантски истории... И хем ми е смешно, хем - не толкова / заради тях /, но светът върви напред...
21.02.2011 11:59
Благодаря за посещението и за добрата дума.
Поздрави!
21.02.2011 12:06
И я има.
Вижда се от разказа. Макар и от ранга на чудаците д-р Колев е обичан от селяните. Те преувеличават, но не за да го подиграват, а от любов и симпатия.
Другият доктор - Маринков, е също "образ невъзможен", колоритен и незабравим.
Също уважаван и обичан от хората. А смехът си е смях. Без него животът би бил много по-тежък и скучен.
Поклон пред лекарите и специално - пред селските лекари!
Спомням си - навремето нас, младоците и несемейните, редовно ни оставяха да дежурим през нощта на Нова Година. Да са живи и здрави селските баби - коя спретне баница, коя - сармички, само винцето липсваше на трапезата : ))...
Селските колорити изчезват със селата, за съжаление... И се сменят с други - сега децата ни разказват весели емигрантски истории... И хем ми е смешно, хем - не толкова / заради тях /, но светът върви напред...
...Точно за тово, за което говориш ти.Заминаха си сладкодумните селски разкзвачи, заминаха си цели поколения, селата се обезлюдиха. Пастух - полу-планинско селце на река Струма, средно 500 души жители, сега - 30 и то старци.
Но каквото можем да съхраним, трябва да се опитаме, да съберем трохите. Много закъснях и аз.
Поздрави!
21.02.2011 12:22
Поздрави!
... на един истински артист, който радваше селяните в Пастух и всички, които го познаваха, а приятелите - най-много.
21.02.2011 12:50
разказваш-просто си един невероятен сладкодумник-
чете се на един дъх-тънък познавач си на нашата
народопсихология-поздрави
21.02.2011 12:57
Вместо това имаме истории за кой е по-лош най-най, флашки, пребити, измами и други гадости. Затова и новините отказах.
Продължавай да пишеш! Ние ще четем!
:-)
21.02.2011 13:00
разказваш-просто си един невероятен сладкодумник-
чете се на един дъх-тънък познавач си на нашата
народопсихология-поздрави
А ти се появяваш като слънчице. Радвам се, че харесваш разказа.
Поздрави!
Поздрави приятелю!
Ние сме седнали в щаба с корнет Оболенски и още един два офицера и пием вино с хайдушко мезе. Принтирах разказа ти и им го прочетох на глас. Поручик Ржевски падна под масата от смях. Още си е там.
Това с избягалото прасе е голям малшанс! Да ти избяга мезето си е направо куцузлък. Е, трагично щеше да е ако им беше офейкал някой с ракията или виното.
Успехи и до нови срещи! Наздраве за теб и твоите герои, за които си писал и посветил разказа!
21.02.2011 13:14
Вместо това имаме истории за кой е по-лош най-най, флашки, пребити, измами и други гадости. Затова и новините отказах.
Продължавай да пишеш! Ние ще четем!
:-)
Аз не приемам органически скандалите, острият тон, надвикването, стремежа за доминация над други хора, търсенето на кусури у другите...
Поздрави!
21.02.2011 13:20
Поздрави приятелю!
Иска ми се веселото настроение да бъде повече. Стоян Димитров - Артиста го носеше със себе си винаги и ни го подаряваше безвъзмездно.
Поздрави!
Ние сме седнали в щаба с корнет Оболенски и още един два офицера и пием вино с хайдушко мезе. Принтирах разказа ти и им го прочетох на глас. Поручик Ржевски падна под масата от смях. Още си е там.
Това с избягалото прасе е голям малшанс! Да ти избяга мезето си е направо куцузлък. Е, трагично щеше да е ако им беше офейкал някой с ракията или виното.
Успехи и до нови срещи! Наздраве за теб и твоите герои, за които си писал и посветил разказа!
Добре дошли, господа!
Да вдигнем наздравица!
Корнет Оболенски, налейте вина!
Давайте випьом, господа офицери, медсестри и вся остальная непиющая ... молодьож!
/ръката - шпиц, погледа - стерео!/
Залпом!
21.02.2011 13:54
.. с щурото чудовише Валери Станков. Внесли сме предложение до общината да го провъзгласим за почетен гражданин /селянин/ на село Пастух.
А се обмисля и предложение да кръстиме на негово име библиотеката. Той знае.
21.02.2011 14:09
21.02.2011 14:15
Поздрави!
Ама скоро ще им теглим една майна и пак на тайбетите ще се върнем.
Един мой дедо беше такъв голям тайбетлия. Тичам аз да му кажа нещо и викам:
"Дедо, дедо, да знаеш кво ..." А той:
"Чакай ся, чакай не бързай седни тука ся, чакай да ти сваря една леблебиийка. Седни, вземи си дъх!"
Почва да вари, готово, па после пуска радиото. Търси народна музика по Христо Ботев.
После ма пита:
"А даскалото, как е?" и най-сетне "Казвай, ся, квот щеше да казваш"
"А нищо, забравих, сложи още малко шекер на леблебийкана, че си я малко прегорил"
И си сърбаме ...
Не го бях познавал тоз чиляк Стоян Димитров, ама Санде ти го почете по най-добрия възможен начин.
Че и за мой дедо ми припомни, лека му пръст. Благодаря ти от сърце!
21.02.2011 15:35
Ама скоро ще им теглим една майна и пак на тайбетите ще се върнем.
Един мой дедо беше такъв голям тайбетлия. Тичам аз да му кажа нещо и викам:
"Дедо, дедо, да знаеш кво ..." А той:
"Чакай ся, чакай не бързай седни тука ся, чакай да ти сваря една леблебиийка. Седни, вземи си дъх!"
Почва да вари, готово, па после пуска радиото. Търси народна музика по Христо Ботев.
После ма пита:
"А даскалото, как е?" и най-сетне "Казвай, ся, квот щеше да казваш"
"А нищо, забравих, сложи още малко шекер на леблебийкана, че си я малко прегорил"
И си сърбаме ...
Не го бях познавал тоз чиляк Стоян Димитров, ама Санде ти го почете по най-добрия възможен начин.
Че и за мой дедо ми припомни, лека му пръст. Благодаря ти от сърце!
... много важна. Сега бързаме.
Вместо да разговаряме между нас си, гледаме сериали. Ще се отучиме въобще да разговаряме. Ще сведеме езика си до 200 думи.
Поздрави!
И като посвещение е страхотно!- и там, кадето е, ще чуе тая реч...
Мисля си готов.
Изисквания за членство:
1. Не трябва да се заяда!
2. Не трябва да се ояда!
3. Да гали блачкосьо и мохабетья!
4. Да може да си каже лакардийката навсякъде!
5. Да му не пука от всички кризи!
6. Да не е тукмак и да гльода на живота откъм хубавата му страна, т.е. да е драгослив!"
21.02.2011 16:00
И като посвещение е страхотно!- и там, кадето е, ще чуе тая реч...
Казвам селски доктори, само колкото да подчертая терена на действие и хората. Те са лекари като всички други достойни техни колеги в голямите градове и болници. Само че работят при по-големи трудности.Е, както се вижда - и при някои особености.
Поздрави, Галена!
21.02.2011 16:03
Мисля си готов.
Изисквания за членство:
1. Не трябва да се заяда!
2. Не трябва да се ояда!
3. Да гали блачкосьо и мохабетья!
4. Да може да си каже лакардийката навсякъде!
5. Да му не пука от всички кризи!
6. Да не е тукмак и да гльода на живота откъм хубавата му страна, т.е. да е драгослив!"
... и ти лично да ме препоръчаш като надежден, сигурен и добър чиляк.
А с принципите нема да имам проблем. Приемам ги.
21.02.2011 16:19
Още веднъж поздрави, Пламене!
21.02.2011 16:49
21.02.2011 17:06
Аз и мойте близки имахме този шанс и удоволствие да познаваме този човек. Както и семейството му. Някъде след 1981 година.
Поздрави!
Поздрави и от мен!
Напълни ми душата.
21.02.2011 19:06
Поздрави и от мен!
Нали за това се стараем, всеки един от нас?
21.02.2011 19:11
Напълни ми душата.
... с такива сърдечни и топли думи.
Благодаря ти.
Поздравления за разказа!:)
21.02.2011 20:04
Р.Р. Понеже винаги съм откровен, ще споделя спонтанно миналата ми мисъл при прочита на разказа ти и коментариите: егати колко хора не работят в тази държава, понеже става през деня! Аз лично се прибрах в 18.30 от работа и за това сега чак пиша. Само наблюдение - нищо лично!
И знаеш ли какво се сетих? Че мога в знак на благодарност да ти подаря една история, която може да си чувал, защото отдавна е местен фолклор, но може пък и да не си :))) Гошка (не му знам фамилията и подозирам, че никой не я знае) се разболял и дълго време не идвал в здравната служба в Нов чифлик. И се наложило баба Кева да отиде в болницата в Кюстендил. Влязла и рекла: "Дофторе, ногу ме боли." А докторът казал "Кое?" И тя му се сопнала: "Ногу бре, дофторе!" Докторът се видял в чудо, нищо не разбирал, но за да се отърве от бабата, изписал цяр и я изпратил. Ама болежката не минава. Като се появил оздравелия участъков лекар, бабата го чакала първа в здравната служба пак с "Дофторе, ногу ме боли" и му подала рецептата, от която нямало полза. А той моментално отговорил: "Коя нога, бабо Кево? И кой ти изписа Аспирин? Корем не те ли боли?"
Благодаря ти, сладкодумнико! Умееш да опитомяваш думите :)
П.П. И да знаеш, приятелят ти също се усмихва горе.
Поздравления за разказа!:)
Позравления!
Поздравления за разказа!:)
Записвай тия спомени и ги давай насам :-)
Поздрави !
22.02.2011 06:03
Р.Р. Понеже винаги съм откровен, ще споделя спонтанно миналата ми мисъл при прочита на разказа ти и коментариите: егати колко хора не работят в тази държава, понеже става през деня! Аз лично се прибрах в 18.30 от работа и за това сега чак пиша. Само наблюдение - нищо лично!
Поздрави!
22.02.2011 06:09
И знаеш ли какво се сетих? Че мога в знак на благодарност да ти подаря една история, която може да си чувал, защото отдавна е местен фолклор, но може пък и да не си :))) Гошка (не му знам фамилията и подозирам, че никой не я знае) се разболял и дълго време не идвал в здравната служба в Нов чифлик. И се наложило баба Кева да отиде в болницата в Кюстендил. Влязла и рекла: "Дофторе, ногу ме боли." А докторът казал "Кое?" И тя му се сопнала: "Ногу бре, дофторе!" Докторът се видял в чудо, нищо не разбирал, но за да се отърве от бабата, изписал цяр и я изпратил. Ама болежката не минава. Като се появил оздравелия участъков лекар, бабата го чакала първа в здравната служба пак с "Дофторе, ногу ме боли" и му подала рецептата, от която нямало полза. А той моментално отговорил: "Коя нога, бабо Кево? И кой ти изписа Аспирин? Корем не те ли боли?"
Благодаря ти, сладкодумнико! Умееш да опитомяваш думите :)
П.П. И да знаеш, приятелят ти също се усмихва горе.
... добре, че ги има в живота.Те са, които дават вкус, аромат и живец на ежедневието, което често е изпълнено с трудности и с борба за оцеляване.
Сърдечни поздрави!
Записвай тия спомени и ги давай насам :-)
Поздрави !
Поздрави за теб и за звездичката. Вие сте ни радвали безброй пъти с интересните и вълнуващи пътеписи от всички краища на България, че аз винаги ще се чувствам приятно задължен по някакъв начин да изразя благодарността си за приятните мигове, с които ни дарявате.
Поздрави за двамата!
В живота той никога не бе тъжен и умееше да се весели, както и да весели приятелите и всичко около него.
Благодаря ви, Приятели!
Докоснах се и до духовния свят на големия Артист и незабравим Човек – Стоян Димитров. Поклон пред светлата му памет!
Със сърце си написал всичко и в сърцата остава, което се потвърждава и от толкова много стойностни коментари.
Пиши, Санде. Очаквам новите ти разкази.
Елица
22.02.2011 08:52
Радвам се, че ти е било весело и приятно.
Поздрави!
22.02.2011 08:56
Докоснах се и до духовния свят на големия Артист и незабравим Човек – Стоян Димитров. Поклон пред светлата му памет!
Със сърце си написал всичко и в сърцата остава, което се потвърждава и от толкова много стойностни коментари.
Пиши, Санде. Очаквам новите ти разкази.
Елица
Поздравлявам те за хубавите ти стихове в Брлога. Пиши.
Ние ти се радваме.
22.02.2011 09:02
Разказа ми за юбилейното тържество в Музикалния театър в негова чест. Каза ми ,че се пошегувал:
Абе, тези юбилеи не ги харесвам баш много. Често след тях юбилярът не само напуска театралната сцена, а и Сцената на живота!
Понякога - горчива истина!
Действието се развива в Далмация, Хърватия, заснет по книгата на Miljenko Smoje. Амбиентален хумор, хумор построен върху културата на живот в дадена среда. Струва ми се, съм го чувал израза някъде. А не хумор гег, хумор истресен от ръкав, евтин хумор!
Големи майстори трбаат за такава работа.
http://hr.wikipedia.org/wiki/Na%C5%A1e_malo_misto
Доктор Луиджи:
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/hr/a/a7/Dr.Luigi2.jpg
:-)
В главата ми е и "Арарат" на Лајош Зилахи.
22.02.2011 10:19
Действието се развива в Далмация, Хърватия, заснет по книгата на Miljenko Smoje. Амбиентален хумор, хумор построен върху културата на живот в дадена среда. Струва ми се, съм го чувал израза някъде. А не хумор гег, хумор истресен от ръкав, евтин хумор!
Големи майстори трбаат за такава работа.
http://hr.wikipedia.org/wiki/Na%C5%A1e_malo_misto
Доктор Луиджи:
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/hr/a/a7/Dr.Luigi2.jpg
:-)
В главата ми е и "Арарат" на Лајош Зилахи.
Стой си в Германия, там ти е добре, не ти требе балкански джумбуш!
Интересно е това, което ми разказваш.
Поздрави!
Нямало тогава пеницилини, така че лекарите са били с вързани ръце.
Той, когато влезел при болен, винаги първо отишъл да отвори прозорците! Свеж въздух трябва да се стига до болния. А какво друго да прави со някой с възпаление на белите дробове.
Жалната история за Велешкия д-р Богдан Попгьорчев сигурно знаеш.
22.02.2011 10:39
Нямало тогава пеницилини, така че лекарите са били с вързани ръце.
Той, когато влезел при болен, винаги първо отишъл да отвори прозорците! Свеж въздух трябва да се стига до болния. А какво друго да прави со някой с възпаление на белите дробове.
Жалната история за Велешкия д-р Богдан Попгьорчев сигурно знаеш.
Знам за Кленко от Струга. Приятел на Георги Димитров, съквартиранти в Германия. Но даже Г. Димитров не успял да му помогне пред Тито. Лежал в Идризово, съпругата му също, взели му хотела, взели му двете аптеки. Докарали го до просяшки стап. Болен, съсипан и унищен от секаде. Оставил аманет. Со политика никой да не се бави во Югославия.
Поздрав, Никола!
22.02.2011 11:34
22.02.2011 11:36
Светлана
22.02.2011 12:07
Светлана
Радвам ти се, ще се видим сигурно скоро, ще се договорим кога и къде, а и генерълът сигурно ще ни удостои с вниманието си. Да се махат тези отвратителни снегове и шляпавици.
23.02.2011 14:41
Е, само това оставаше, да се счупеше дамаджаната с виното или ракията.
Тогава мен щяхте да линчувате, че прекалено си измислям.
Малко утеха винаги трябва да има!
23.02.2011 14:51
Разказа ми за юбилейното тържество в Музикалния театър в негова чест. Каза ми ,че се пошегувал:
Абе, тези юбилеи не ги харесвам баш много. Често след тях юбилярът не само напуска театралната сцена, а и Сцената на живота!
Понякога - горчива истина!
... Наистина звучи потресаващо...
Защото юбилейното тържество в НМТ е на 6 -ти юли 2010 година, виждате го усмихнат, изпълнен с живот, а напускането на Голямата сцена на живота е на 8-ми октомври 2010 година!
Какво страшно предчувствие!
Не е истина ...
БОЖЕ!
23.02.2011 17:08
Ами, виждаш, по друма - от дума на дума- народният сериал си върви...
Тука в блога историите започват нов, самостоятелен живот - чрез вашите коментари
и разговорката, която си правим.
А най-важното в конкретния случай е, че всички заедно изразихме почит към един човек, към един Артист, който мнозина познават. Докторите също ги поздравихме, с приятелско намигване, както и селяните от Пастух.
Google maps знае ли да го намери Пастух?
Няма ли блогерајов български блог със заглавие „Писма от Лондон„? :-)
Пирин стига ли до там?
Google maps знае ли да го намери Пастух?
Няма ли блогерајов български блог със заглавие „Писма от Лондон„? :-)
Кюстендил - Невестино - Четирци - Пастух -Скрино /от там е Свети Иван Рилски/ - Бобошево- магистралата София - Гърция. Пастух - Кюстендил - 25 км.
Пастух - София - 100 км. Големия завой на река Струма. В Блога ми, в началото има доста иформация, моя за селото, къщата, снимки.
Там съм от пролатта - до края на есента.
Ела ми на гости.
Ако искаш, може да си купиш кукя с двор - 10 -15 х. евро. Много е красиво. Гора, река, поле, църкви и манастири.
Писма от Пастух - писма от малко село, писма от народа, писма от моето малко отечество.
23.02.2011 18:12
Пирин стига ли до там?
Ела да видиш.
За повечето не се знае, но некои сами съобщават, от къде се явуват.
От македонците - не знам, само теб те познаваме и то по язикот и писмото.
Той ни гледа от небесата. И се радва, заедно с нас!