Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2014 09:06 - Бай Кольо Каменаря даде живот на Альоша, а мисълта, че сътвореното с любов може да бъде разрушено, го уби
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8142 Коментари: 12 Гласове:
34

Последна промяна: 17.04.2014 15:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Бай Кольо Каменаря даде живот на Альоша, а мисълта, че сътвореното с любов може да бъде разрушено, го уби

Руският войник може да  държи оръжието си нагоре в Русия, тук го държи надолу, скочил на Хрушчов непокорният майстор на връх Бунарджика
Теглил майната и на премиера Антон Югов с: Тук не трябваше да правя паметник на Альоша. Тук трябваше или Ботев, или Левски Синът на Никола Тотев: Той говореше с камъка


image

 Последната снимка на Бай Кольо

Подаряваме ви една невероятна, достойна за роман пловдивска история, която ще ви докосне без значение дали сте от тук или сте дошли  за малко. Без значение дали сте родени  в Ямбол или Стамбул, Мумбай или Китай, Севера или Изтока. Това е разказ за Човека дето втори такъв не се ражда. А споменът за него е най-искрен в устата на сина му. Именно с него се срещнахме, за да ни каже за възхитителния му покоен баща Никола Сотиров Тотев или Бай Кольо Каменаря, роден през 1905 година на днешната дата- 16 април. Направил с ръце, ум и 12-килограмов чук паметника на Альоша, а след това същия паметник го убива.
12-килограмовият чук на Каменаря на повече от век Първата му реверансова творба към историята и Пловдив е паметникът на Христо Ботев в Цар Симеоновата градина. Той е издялкан през
1934 година.

image  image

Следват паметникът на Раковски и сладката мечка до водопада в парка. Дялкал каменните фигури на Моста на дружбата от 1952 до 1954. Прави фигурите на стълбите на библиотека Иван Вазов. Майстори в Братската могила, древногръцкия водолей до Античния театър, четирите фигури на моста на река Марица. Прави павета, надгробни плочи и паметници в града и околията на Пловдив.


image

 

Пред библиотека Иван Вазов
Изброихме творбите, които може да докоснете с длани и днес. За тези, които не познават характера му, ще поемем ръката ви и ще допрем вашите длани, за да усетите душата му в думи.

 

Влизаме през широки метални врати, за да попаднем в каменен двор на сина на Кольо Каменаря Иван Тотев ( не градоначалникът ) и жена му Добринка. От портата се вижда ниско прозорче с бели пердета, където нашият водач Недялко Костов веднага на глас казва: Още очаквам да се подаде през бялата завеса и да ми помаха с ръка. Семейството посреща с газирано, соленки и стари снимки в стари рамки. Не се осмеляваме да преразказваме затова в писание едно към едно се надяваме да чуете смеха, искрения плач, шепота и гордостта от устните на Тотев-младши и милата му съпруга.

Много кадърен. В общи линии, той говореше с камъка. Първо дядо ми научи занаята от Италия и го предаде на баща ми и един от
чичовците ми.  Татко започна от 15-годишен. Когато дядо ми се върна през 1920 година дойде с два чука по 12 килограма, единият за единия син, другият- за другия. И още два чука по един килограм. Сложил ги в куфара само тях и с тях пътувал. Днес големият чук на баща ми няма нито една драскотина. А хиляди кубици камъни са минали през тях. А колко железа...

 

 

image

В първите си стъпки започнал да работи по кариери и чешми. Работеше по доста проекти. Най-важният бе Альоша, именно той го вкара в гроба. Парадокс беше, че той с омраза започна да го прави и накрая се влюби в паметника, в самото произведение, в детайлите му.
В основата си 15-метровият символ на Бунарджика има дебели колкото ръката ми железа. И бомба да му хвърлиш няма да падне. Знам много добре, защото бях общ работник на баща ми тогава. Той беше бригадир на каменоделците и монтажниците. Циментът се караше от Димитровград „особая поръчка“, специална поръчка. 750 марка, топъл още. Под паметника има скривалище в случай на нападения. Правен е по малка снимка на войника Алексей Иванович Скурлатов.

image

Имаше си хора, на които да разчита. В бригадата по Альоша помагаше и един руснак. Чука една седмица камък, но нашият минава с една червена боя и ако не му харесва пише минус. И пак наново. Тоз руснак от юни по време на работа взима едно парче сланина, реже я на две, пие половин литър водка на една глътка, после още две парчета сланина - трезвен. Затова ни нареждаше, че ние сме луди да пием 50-градусова ракия с домати, а 15-градусово вино с месо и сланина. Ама на баща ми не му се нравеше и му скрихме чантата с водка и сланина. Той си я търсеше уж имал нужда от нея, ама Каменаря му се сопна. Добро момче иначе русначето и майстор.

image            image

image            image

Мостът на Марица  Баща ми от своя страна не беше покорен на никого. За да каже на Антон Югов – министър председател на България между Васил Коларов и Вълко Червенков: Да ти еба майката, тук не трябваше да правя паметник на Альоша. Тук трябваше или Ботев, или Левски. Ама Никита Хрушчов го искаше. Смееше се и казваше: Добре, че от врага ми падат пари.

Дни след издигането на каменната творба Хрушчов дойде лично да я види. Казал му на баща ми: Това не е по устав. Руският войник държи оръжието си нагоре. А Бай Кольо казва: Руският войник може да го държи нагоре в Русия, тук го държи надолу. Хич не скланяше глава. Няма директори, няма партийни секретари, нищо. Затова на млади години си извоюва още един прякор Кольо Псувалото. Третият е Кольо Барабата. Работата му бе много тежка. Зимно време, особено по кариерите, седне на едно съндъче от пирони и работи. Шилото му лепи за ръцете, духа вятър, дъжд по кариерите, но не спира. Затова ми казваше: Ако станеш кариер, ще ти счупя ръцете – пазеше ме. Имаше ли работа гледаше да я свърши. Може да бачка 15 часа без да спре, но докрай. Когато надписваше надгробни плочи, първо ги усещаше. Гледаше ги, взираше се даже, нареждаше буквите, мислеше чернова и започваше. Естет. По време на работа по Моста на дружбата беше предложен от руснак за Златен орден на труда. Въпреки че напсува този, който искаше да го награди. Руският отговорник, докато оглеждал работата започнал да се кара с баща ми, че не ставало така както иска, а нашият му теглил една майна, че няма да го учи как да сивърши работата. Но после разбрал, че същия човек настоявал да се връчи златния орден. Само че руснакът заминал по длъжност и нашите партийни секретари забранили.Искаше да си патентова мраморно съкровище. Беше управител на кариерата в гара Пирин. Там правеха павета и бордюри. Докато бачкат открива мрамор, много хубав. Но не казва на никого къде е точно. Помъчи се да си вземе патент. А по Татово време му казали: Не! Но искаме да знаем къде си го намерил. Той не им казал и тази кариера с мрамор остана тайна и до днес.  Бил е и в затвора. Бяха го обвинили, че е откраднал взрив от работното си място. Глупости на таркалета. Този материал му беше, за да се прибере с него по работа. Обаче те го вкараха в затвора за 8 месеца. След като излезе от там се преместихме в Пловдив.Самоук есперант беше. Идваха млади момчета вкъщи, за да може той да им превежда писмата и да ги пращат на любимите си в чужбина. На опашки се редяха пред ей тая врата.Бай Кольо не е единственият, който е известен в рода си. Сестричката му Ценка преди 9 септември се запознава и завъртва любов с адютанта на гаулайтъра на България Бекерле. Офицер от специалните войски Мъртвешка глава на СС. Влюбва се и оженва в последствие в него. Преди края на войната заминава за Германия с него, но там остава разочарована и се развежда. Мъжът й е разстрелян май месец през 1945 година в отбраната на Райхстага. Естествено, тя не може да се върне в България и се жени за българин, който следва там по време на войната- мъж на име Иван. След подписването на мирния договор Германия е разрушена, бедна и разкъсана. Не представлява интерес за тях и заминават за Австралия. Там поспестяват парици и след 16 години работа намират новото си жилище в Лондон. Докато Каменоделецът обикаля Белгия, Франция, с параход до Аржентина, той е с цел да научи майсторлъка по камъни на другите страни. Поработваше малко там и събираше пари за другото пътуване. Когато се отбива при сестра си в Лондон да й помогне за оградата й му предлагат да остане там завинаги. Обещаха му да е под пари. С неговия перфектен професионализъм и можене има какво да направи и всички го искаха. Но той отказа. Въпреки че обикаляше целия свят с жена си и приятели, за да учи пипкавостта на занаята от други страни, той реши да се върне тук по една единствена причина. Където и да отидеше пращаше писмо отгоре винаги с надпис „За дома“, а надолу цитирам: Мила, Боянке, Скъпи Ванко, Добринке. Аз тук съм добре. Това-така, това-така. До тук е сухо писмото. Стигне ли до внучетата си и започва да плаче. И на Тотев-младши не искахме да спираме сълзите в този момент. Та заради внучетата, единият кръстен на него, се връща в родината си без да го блазнят пари, повечето работа или западният живот. Суров беше край тези камъни студени, но с меко сърце. Когато го пенсионираха на 50 години започна в института по Паметници на културата. От преди това си бяха приятели с Йоан Левиев. Той често идваше вкъщи да пушат цигари и аз им правих компания. Йоан беше такъв, ако ти му говориш на „вие“ и той ще ти говори на „вие“, ако ти му говориш на „ти“, той веднага те приема и ти говори на „ти“. Но както ти определиш тона, защото той можеше всеки начин. Много добър човек. Бохем отвсякъде!
Няколко дни след пенсионирането Бай ти Кольо казва: Ръцете ми да изсъхнат, ако хвана повече работа. Три месеца тук с майка ми само дето Априлското въстание не стана. За най-малкото се викаше и блъскаше. По едно време само чакаше някой да чукне на вратата и като се подвикна от вън веднъж: Бай Кольо, за една плоча тука...
ИДВАМ! Отвори широко ръцете. Върна се весел и вика: Бал съм му мамата, почвам пак. Работеше до 92-годишната си възраст. Не беше свикнал да седи на едно място и да лентяйства.
Измряха всички от силикоза в неговата работа, защото не го слушаха. Той щото беше умен първо гледаше на къде духа вятърът и
заставаше в неговата посока, за да не диша от каменния прах. Друг съвет от него бе, че когато сядаш на камък, може да е 40 градуса, но слагаш носна кърпа, защото камъкът пие.Загуби си обонянието след един случай, когато беше на косъм от смъртта. Били са в една кариера и е имало взрив от дупка. Извикват му : Бай Кольо, махни се. И той в последния момент се дърпа, но напоително вдишва от барута. След това като му сложиш две яйца няма да знае кое е вкиснатото кое е здравото, докато не ги опита. Веднъж бях донесъл италианска нафта, ама пустия съм я сложил до бутилката с олио и те изглеждат по един и същи начин. Тръгнал да си прави салата и като се развика: Да ви еба майката и комунисти, и олиото развалихте. Никола Стоиров Тотев загива жестоко от любов към паметника Альоша и желанието в един момент след промените да бутат рожбата му. Тогава Гърневски, като кмет на Пловдив, писал  стихове в прослава на БКП, за да е в крак с новото време на отричане на всичко предишно решава, че трябва да се бутне паметника. Без дори да си дава сметка за почти невероятните технически трудности, които изисква подобно начинание. И най-важното, че президентът Желев беше подписал договор с Елцин за сътрудничество с Русия, който уреждаше и   неприкосновеността на во енните паметници. Тогава журналисти отиват в дома на Кольо Каменяра за общи въпрос. Питали дали паметникът може да се разруши лесно. А той казваше: За да го бутнете- трябва тепето да махнете. Хората в Испания уважават паметниците на Франко и Салазар, а те са клали като прасета в Гражданската война през 36-та. Една от журналистките на 25 декември влиза в дома му и му казва под сурдинка, че намеренията им са сериозни. На 27 се връща от сбирка на маркаджиите, запален фен беше. Само жена ми беше тук. А Добринка казва все едно още го чува. Викаше Альоша, Альоша, Альоша... и получи инсулт в лявата ръка и левия крак. Когато излязох на двора той беше вече на земята.  Беше велик  човек, но 22 години вече го няма…


image             image

image

Текст: Ивелина Василеяа

Снимки: Недялко Костов

http://podtepeto.com/besedka-za-grada/baj-kolo-kamenarya-dade-zhivot-na-alosha-alosha-go-ubi/

 




 
 


 

 

 

 



 






 




 





Гласувай:
34



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iliada - Ати!
17.04.2014 12:30
Да се рушат паметниците -каквито и да се те си мисля ,че е огромна грешка.Непростима.Съсипваме историята си,заличаваме следите които е оставила,обезличаваме се.Хората извън нашите граници от два камъка правят история,а ние........
цитирай
2. razkazvachka - Великолепен разказ за велик майстор
17.04.2014 14:23
все съм се чудела кой е правил красивите паметници на Ботев, Раковски и Вазов... а и Альошата - каквото и да разправят едноклетъчните политикани, това е произведение на изкуството
цитирай
3. tota - Надявам се авторката да ме извини
17.04.2014 15:50
Позволих си да променя авторовия текст, защото не може нещо сътворено с любов от талантливите ръце на бай Кольо да го убие. Убива го по - скоро мисълта, че сътвореното с толкова труд и любов може да бъде разрушено. Всеки майстор влага част от себе си в творбата, която създава. Той се сраства с нея. Мисля, че пловдивчани сме му длъжници за всичко, което ни е оставил този талантлив майстор и Човек.
цитирай
4. aip55 - Благодаря ти
17.04.2014 16:09
за интересната история Тоте! Не бях знаел за това, но ако Гърневски (лайняното марковско гърне) беше пипнал с пръст Альоша, сигурен съм, че щеше да бъде обесен на шапката му. Поздрав за постинга ти!
цитирай
5. flymore - Ати, с благодарност за постинга!
17.04.2014 20:44
Желая ти светли празници и живот в здраве!
цитирай
6. kalin8 - Привет!
17.04.2014 21:21
Привет, Aти!
Блaгодaря ти!
Б.
цитирай
7. megg - Бай Кольо Каменаря
18.04.2014 11:18
наистина говори с камъка, душата му усеща; памет твори във всеки паметник...
Майстор. А разказаната история е прекрасен разказ за него, силен и вълнуващ. Разказ за човек, който всичко през сърцето прекарва, за човек с достойнство.
Благодаря ти, Ати!
цитирай
8. tota - Кой изтри първия коментар?
18.04.2014 18:16
Какво лошо имаше в него?
Историята е история и трябва да се чете, такава, каквато е. Колкото до златните ръце на бай Кольо каменаря и сътвореното от тях, заслужава да бъде съхранено. То е част от времето, от историята на града ни. Бай Кольо заслужава нашата почит и уважение! Поклон!
цитирай
9. stela50 - Вълнуващ разказ за един достоен човек...
18.04.2014 18:27
Благодаря, Ати... още повече, че имам
сантимент към паметника на Альоша...
Поздрави !
цитирай
10. melin - Много увлекателна история за ве...
19.04.2014 12:01
Много увлекателна история за великия майстор на камъка.Альоша е символа на нашия град.Благодарим ти.
Светли празници !
цитирай
11. precoria - Трогваща история, пък и обичам П...
19.04.2014 12:09
Трогваща история,пък и обичам Пловдив.
Поздрави и празнично да ти е!
цитирай
12. tota - Благодаря Ви, че поспряхте тук!
01.05.2014 22:58
Живи и здрави да сте! Доброто да Ви спохожда!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12146925
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031